В нощите, когато си мой,
докато не си тръгнеш.
В сутрините, когато те е срам
от дивите нощи,
през които си бил мой.
В дните, през които ножицата
на разликата в годините ни
е забита дълбоко в очите ни.
В следобедите, в които
езикът на добротата е нашият таен език.
Във вечерите, в които греша,
за да знаеш, че и аз съм слаб.
В часовете, в които се преструваме
на някого, когото не сме.
В минутите, през които ме нараняваш,
за да разбера, че и ти си силен.
В секундите, в които искам да си мъртъв,
за да си само мой,
осъзнавам, че
единицата мярка за време
се нарича Любов.
21.01. 2016г.
София.
