ПРЕДНОВОГОДИШНО (НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗА ЧЕТЕНЕ)

Много тегаво място за живеене е светът. И у нас мутрите не подават оставка, и в Русия не отменят анти-човешки закони, и пак ще се събираме в някакви къщи да посрещаме прословутата и по подразбиране нехаресвана от нормалните хора Нова година.Обаче аз мечтая следващата да я прекарам на плажа в Австралия, или на Таймс Скуеър в Ню Йорк... или на заледената река Видба край Витебск... Не става дума за това, обаче. Не само. Мразя обзори, а сега май това правя.... Не знам..обаче знам, че в мен има вечно гладен за нови знания ученик, знам, че ми се пише роман,и ми се прави филм и че никой не ми пречи. Знам колко отчайваща и бедна почна 2013..А се превърна в една от най- най-най хубавите ми. Поради упоритостта ни, късмета и таланта ни двамата с брат ми посетихме не като туристи три страни на два континента. Видяхме Ню Йорк и той ни мерна. Бяхме в Москва, попаднахме на единомишленици, докато репетирахме в Белорус, написахме и втората си пиеса.Скоро ще я поставяме... Един колега, с когото споделяме особеното си отношение към ръцете избра да се довери на актьорското ми можене...Обичах и много ме обичаха. Разобичвах и ме разобичваха, пак приисках силно да емигрирам,вероятно ще го направя. Не сам...Точно на Коледа Смъртта взе това, което не й се полага, отне ми този, който ми помогна да сбъдвам мечти.... Още не вярвам....Летях за първи път над Океана. Вървях по стъпките на брат ми в Ню Йорк, а той по моите в Москва.... Паякът летя с нас до САЩ и Русия. Чакат ни още чудеса.И още загуби.Мен.Него. Нас. Предвкусвам ги. Чудесата. Неизменни са.Загубите-също!. Кръговратът е такъв. Сетих се как великият Бекет коментира това: "Сълзите по света са постоянна величина. За всеки, който започва да плаче някъде по света, друг спира".

ЗА ЛЮБОМИР. С ЛЮБОВ!

Човекът, който повярва в мен, когато бях неуверен, който ми помогна да сбъдна най-съкровените си мечти, който вярваше в мен, дори, когато аз не вярвах в себе си, който направи своето знание мое знание, който направи своя дом мой дом, своята храна-моя храна и който не поиска никога нищо, нищичко в замяна- Човекът Любомир Александров Трифончовски преди малко почина.Като ми се обадиха чувах как лекари и техника се опитват да го върнат обратно! Сигурно е много светъл дух щом на днешния ден си е отишъл. За мен е несправедливо....Плача... ебаси Коледата....

Иска ми се да споделям за него.Вървя си във Враца от жп гарата към пл.Благоев, минавам покрай Училище "Аванград" и ми свирка някой, и ми вика: "Дани, Дани..."Поглеждам- Детелина, Дети. Вика - "Качи се да те видя"(а Дети я познавам аз от бинго залите ). Качвам се, питам тук ли живее, тя вика: "Да, при Любчо"... Аз: "Какъв Любчо, ма?: "Ей сега ще си дойде.... ". Пием кафе, пушим, отваря се врата, влиза едно куче, чувам едни бързи стъпки, много бързи,припряни, появява се един дребен, ухилен човек, чернокос и синеок, казва: "Приятно ми е, Любчо"и докато се усетя ме пита кой номер обувки нося, защото имал едни нови, които му били големи, малко и дали не било проблем, че иска да ми ги подари... после отидохме да обядваме заедно, плати обяда на всички ни, после ме покани на рождения си ден, пожела си само да му донеса цветя, много цветя... После аз страдах много от една кратка и катастрофална за мен любовна връзка, и докато един ден ме изслушваше,се сепнах, че съм изпуснал последния си влак за село. Той каза- можеш да спиш тук, аз спах в спалнята, той в хола... После каза- можеш да живееш тук.... Беше 1999 г. ВЕЧЕ ГО НЯМА...

ЛЮБОМИР АЛЕКСАНДРОВ ТРИФОНЧОВСКИ
02.11. 1958- 25.12. 2013.
Плача и се усмихвам!
Обичам те, Любчо!

ТАНЦ

Дяволът в мен танцува с Демона в теб.
Сляп цигулар им свири на цигулката си.
 Безплътните им тела не оставят сенки по пода. 
Аз и ти стоим прави в противоположните ъгли.
Гледам те. 
Гледаш ме.
Леко се усмихваш.
Незабележимо кимвам с глава.
 Разбрахме се.
Мой си. 
Твой съм. 
Дяволът в мен продължава да танцува с Демона в теб.