УБИЙ ЛЮБИМИТЕ СИ (ЗАЩОТО АЛЪН ГИНСБЪРГ И ЛЮСИЕН КАР ВЕЧЕ ГИ НЯМА)

И все пак
ми каза, че аз съм виновен
После полегна на рамото ми.
И все пак
това беше само една от хилядите думи,
които никого си нямат и нищо не значат.
И все пак
пак той беше напълно еднакъв
със всички останали.
И все пак
имахме снимки от общи пътувания
и не говорехме за самоубийството му
И все пак
 косата му, която  не беше черна
започна пак да ме дразни.
И все  пак
нямах  нужда от него.
Казах му да си тръгва
И все пак
зад очилата очите му плачеха
зад очилата очите му плуваха.
И все пак
си тръгна, а аз се разплаках.
Той беше този, от когото имах нужда,
но когото не исках.
И все пак
изплетох мрежа,за да го върна обратно
Нарекох го свой ангел-хранител.
И все пак
когато взех ножа и ръката ми затрепери
той направи първата крачка.
И все пак
когато кръвта му изтече
аз го държах над водата.
И  все пак
когато се върнах в началото и положих
глава върху рамото му и му казах,че той е виновен...