На звярът в мен тази нощ
му се къса плът
моя или чужда
пие му се
бие му се
тича му се
чука му се
ръмжи му се
крещи му се.
избиват му се зъби..хапе му се, хапе му се, хапе му се...
души му се... любов моя с изплезен език...
вие му се, вие му се...
иска да пикае на луната...
и да се изпразни.
и това не е поезия
а просто обратното на смъртта е желанието.
иска да изтръгне сърцето ми.
да разреже вените ми
да издълбае мекото на очите ми с лъжица
той така може само да ме обича
той така може само да те обича.
да си скелет. да ти дадем нашата кожа
да ти пришием нашите вени.
да имаш нужда от нас, да те учим да ходиш
да не можеш да говориш,да забравиш за жена си...
да пуснем кръвта си към теб да изтича.
да те посипем с кокаин
и после да посипем главите си с пепел.
пепелта от твоята коса
крещи му се, вие му се, плува му се,
пикае му се и му се плюе.
звяр. държа го в клетка.
изяжда я.
в небето даже няма пълна луна.
