Translate

вторник, 8 януари 2013 г.

ОБЯД


Ти си бог мой. И левият ми крак. И ангел мой. И десният ми крак. И демон мой. И двете ми очи си. И нямам други богове освен теб,защото не искам. И дишам с твоя ритъм на дишане,ти си двата ми бъбрека, и в сърцето ми има храм,издигнат в чест на твоето сърце и камбаната в този храм бие заради теб, и си задстомашната ми жлеза , и пулсът ми е като твоя, и предстомашната ми жлеза си ти, ако има такава. Завършвам думата,която ти започваш,прозявам се, когато ти се спи, когато умът ти огладнее, моят стомах се присвива от глад,когато си жаден - на мен ми се допива, когато сутрин се събуждаш моите очи виждат деня заедно с теб. Когато телефонът ти звънне, моята ръка се протяга към него. Когато се спънеш, мисля, че си счупил крака си, когато кихнеш, знам ,че си болен, при мисълта за смъртта ти умирам аз...Седим в моята кухня на два стола около масата. Аз пия кафе, ти – вода. Разказвам ти история без думи, защото всички думи на света, и измислените, и тези, които никога не са били измисляни, ги знам само аз и съм ти ги произнасял вече. Тихичко,когато спиш.Високо,когато се караме. Когато правим любов, мълчим,нямаме нужда от думи, когато правим секс думите стават викове....Гладен си!Ще ти сготвя.Обичам да приготвям храна и ти да ме гледаш, така кухнята се изпълва със смисъл.
Счупвам шест яйца и ги разбивам в чисто нова купа на ръка. Добавям пакетче ванилия, лъжица мед, половин чаша хладка вода и двеста и петдесет грама от обожанието си към теб. Решавам, че е малко и, добавям още петдесет грама. Разбърквам бавно, до получаване на хомогенна смес. Опитвам. Обожанието малко лепне на върха на езика ми, затова бъркам още известно време, пак пробвам, сега всичко е както трябва да бъде. Включвам фурната на двеста градуса, да се затопли, пресявам половин пакет брашно,добавям му лъжица кисело мляко, капвам му тайно от теб няколко от сълзите си, и вкусът на солта е постигнат. Истината е, че никога не съм правил сладкиш, но щом си гладен, и щом си бог мой и всички останали неща, то аз ще се постарая. Счуквам няколко ореха, след това се сещам, че ти не обичаш орехи, хвърлям ги в кофата за боклук, гледам те как ме гледаш, и се изпълвам с възхищение. Искам да приличам на теб, да съм като теб, да съм теб. И ръцете ми заработват бързо. И са послушни както никога до сега и са много сръчни, и от топката тесто правят умалено твое копие и вместо очи му поставят стафиди, с прецизни движения пръстите ми оформят ушите на този малък бог, с две резки на нокътя на левия си показалец извайвам бръчиците около очите на тази тестена икона, от вълнение леко съм изплезил върха на езика си, с ръцете си омесвам ръцете, които познавам до болка, очертавам в тестото вените, които нощем следвам с език, колебая се дали да ти направя ореол, после се отказвам, защото твоят е невидим, не ти правя дрехи,защото голото ти тяло обичам повече от облеченото ти. С натопени в разбитите яйца върхове на пръстите си рисувам гладкостта на кожата ти върху тестото, две прашинки какао поставям на мястото на любимите ми две твои бенки,натискам леко с пръсти тестения ти врат,оформям мястото,където допирам устни, за да усетя пулса ти, духвам лекичко, вдъхвам живот на врата ти. Фурната вече е топла, малко олио на дъното на тавата, за да не загаряш,докато те изпичам, здравите ти,мускулести и прави крака,с тънки глезени и стегнатия ти задник мога и правя със затворени очи. Възбуждам се, това ме разсмива, чудя се дали има голи икони, решавам, че няма, оставям божеството не безполово, но поне с препаска, която правя от последното парченце тесто. Готово! Посипвам творението с кристали захар, за да добие тен докато се пече и го поставям във фурната.Затварям вратичката й, и те поглеждам. Мръщиш се. Това ме озадачава. Питам какво има. Мълчиш. Нещо сбърках ли? Искал си обяд, а не десерт...смущавам се. Сърдит си! Не разбирам защо. Сърдитият Бог е страшен Бог.Понечваш да си тръгнеш. Питам ще се върнеш ли, не ми отговаряш. Парализирам се от страх,че няма да се върнеш, не мога да живея без теб, нито секунда, наистина, знам го. Ако излезеш от тази врата ще умра, истина е, ти я отваряш, кухненската врата,наистина си тръгваш, а аз без Бог не искам да живея, не съм безбожник, и тогава някак без да е възможно, защото отдавна съм достигнал и преминал всички граници, любовта ми към теб избухва в мен със силата на торнадо, и изкрещявам името ти, и ти се обръщаш и тогава грабвам ножа и избождам очите ти,за да не виждаш никога грозните ми подобия на обяд, Боже мой, и отрязвам ушите ти, за да не дразни слуха ти немелодичния ми глас, ангеле мой, и изтръгвам сърцето ти, и го изяждам, демоне,за да си винаги в мен, и изваждам малкото ти сладко тяло от фурната и го разчупвам с ръце и го поглъщам още топло.И тебе те няма. И това е добре. Защото,щом няма Бог, не е нужно да има и вярващи. И ми става леко на душата, отървал съм се от тази непосилна отговорност.И се оригвам. И си наливам чаша вино. Пресягам се за цигара и се отказвам. Не. Никога повече пороци в живота ми...

КРЪГОВРАТ

На Е.

До колене нагазили във зимата
в очакване да дойде лятото
момчетата с момчета се целуваха.
Компания им правеха бандитите,
отворили очите си на четири
в очакване да минат полицаите,
които да се правят, че не знаят
как в баровете под земята
вилнеят страстите от булевардите
и как телата на красивите,
поели на плещите си товарите 
на суетата безпризорната
и мърлявата грозна самота
се покваряват бавно под неоните, 
в очакване да дойдат чудеса.
А те не идват-страх ги е от
нощите безпътните ,
от дяволските децибели на шума
и подминават, търсещи убежище
в съседни улици, където под шума
на клаксони, до колене нагазили във зимата
в очакване да дойде лятото
момчета се целуваха с момчетата....

19.12.09г. 
00.35 часа.