Много тегаво място за живеене е светът. И у нас мутрите не подават оставка, и в Русия не отменят анти-човешки закони, и пак ще се събираме в някакви къщи да посрещаме прословутата и по подразбиране нехаресвана от нормалните хора Нова година.Обаче аз мечтая следващата да я прекарам на плажа в Австралия, или на Таймс Скуеър в Ню Йорк... или на заледената река Видба край Витебск... Не става дума за това, обаче. Не само. Мразя обзори, а сега май това правя.... Не знам..обаче знам, че в мен има вечно гладен за нови знания ученик, знам, че ми се пише роман,и ми се прави филм и че никой не ми пречи. Знам колко отчайваща и бедна почна 2013..А се превърна в една от най- най-най хубавите ми. Поради упоритостта ни, късмета и таланта ни двамата с брат ми посетихме не като туристи три страни на два континента. Видяхме Ню Йорк и той ни мерна. Бяхме в Москва, попаднахме на единомишленици, докато репетирахме в Белорус, написахме и втората си пиеса.Скоро ще я поставяме... Един колега, с когото споделяме особеното си отношение към ръцете избра да се довери на актьорското ми можене...Обичах и много ме обичаха. Разобичвах и ме разобичваха, пак приисках силно да емигрирам,вероятно ще го направя. Не сам...Точно на Коледа Смъртта взе това, което не й се полага, отне ми този, който ми помогна да сбъдвам мечти.... Още не вярвам....Летях за първи път над Океана. Вървях по стъпките на брат ми в Ню Йорк, а той по моите в Москва.... Паякът летя с нас до САЩ и Русия. Чакат ни още чудеса.И още загуби.Мен.Него. Нас. Предвкусвам ги. Чудесата. Неизменни са.Загубите-също!. Кръговратът е такъв. Сетих се как великият Бекет коментира това: "Сълзите по света са постоянна величина. За всеки, който започва да плаче някъде по света, друг спира".
