МОЯТ АРХАНГЕЛ ГАВРАИЛ

Беше  за мен моят архангел Гавраил.
Също и белият заек, който последвах в Матрицата.
Тананикайки си.
Гледах как лети и му пеех.
Възпявах плътското му тяло.
Рисувах  във въздуха  ореола му.
Бяхме двете страни на една и съща монета.
Бяхме и консервната кутия в сметището
и слънчевите  зайчета, отразени в капака й.
и и долу
и горе
и в ляво
и в дясно
и плът при плътта
и пръст при пръстта
и умирахме сутрин
и се раждахме вечер
и бяхме едно и също стръкче трева
и грозотата на света света ставаше поносима
и поносима беше и красотата му.
и печелихме битки с вятърни мелници
и си посвещавахме стихове
и си ги харесвахме
и започвахме всяко изречение с и
и го завършвахме  с многоточие.....
и не вярвахме в точките
и сънувахме едни и същи сънища
и плачехме  заедно
и заедно
и заедно
и заедно
и заедно
и така в продължение на хиляда години
и
и
и
и
и
и
и
и
и
и
и
и
и
и късно разбрах, че няма криле.
и късно разбрах, че пълзи.
и късно разбрах, че нямам душа
и че съм пял кавър.