Translate

петък, 15 август 2014 г.

ТОВА Е

Жега. Излязох да ям сладолед в Confetti Gelateria на Графа. След това отидох да запаля свещ в "Свети Седмочисленици" сестра ми е Мария, има имен ден.Вървя през градинката, бързам, потя се, и чувам много, много слаб гласец, като изписукване на пиле."Моля, помогнете ми", помислих, че ми се е счуло и пак "Моля, помогнете ми". А наоколо ми няма никого.Спирам, оглеждам се, много, много, много прегърбена и много,много възрастна жена, с бастун, голяма пазарска торба, от шарените, с посивяла коса, оредяла, вързана на опашчица ми казва,говорейки ми в уважителна форма:"Моля, помогнете ми да стигна до църквата, вървях много, изгубих се, уморих се". Хващам я за ръка- изкривена от артрит, тънки, птичи кости, кожа като пергамент, топла длан.Вървим бавно.Тя не спира да ми благодари.Беше облякла нова риза, цветна, изпран и изгладен черен панталон, имаше и красиво вързан шал на врата си.Има само двайсет метра до църквата, изминахме ги за повече от пет минути. Молеше ме за почивка и се извиняваше.Аз не спирах да повтарям;"Не ми благодарете, няма за какво". Не забелязвах други хора, нямаше никого другиго на света.бяхме само аз и тази  дама. Не се заговорихме, не я питах нищо,нито тя мене...Отказа аз да й купя свещ,каза, че си е отделила стотинки, намери в чантата малко кафяво пoртмоне,подаде го на жената на касата и каза "Вземете си пари". Поиска да поседне, настаних я, запалих свещ. И се помолих не само за здравето на сестра ми, помолих се и за тази непозната,свита на две жена,помолих се и за себе си. Поисках си нещо. Ако доживея до нейните години и остана съвсем, съвсем сам, и ако пожелая да си поговоря в Бога или с Майка Му в църквата, да има и мен кой да ме придружи. На излизане минах покрай нея, още седеше на стола, държеше двете свещи в ръка.Видя ме, или ме усети, не зная, но каза: "Искам още веднъж сърдечно да Ви благодаря"....Това е.