На пети януари хиляда седемстотин шейсет и втора година в двореца в Царское Село в леденостудения Петербург царят тишина и очаквания. Никой не гледа към врaтата на спалнята на императрицата, но всички си мислят едно и също. В ранния следобед тя се отваря и мъжки глас произнася сакралната реплика Императрицата заповяда да живеете вечно. Така се обявява в Русия смъртта на монарх. Това е чуваемата част, тази която трябва да обиколи Империята и да съобщи на всички, че богопомазаната Елизавета Петровна – руска императрица и самодържец всеруски-грозната и дебела жена, която от ужас пред старостта биела младите си придворни дами, остригвала не само перуките, но и косите им и ги карала да ходят с бръснати глави, тази която ненавиждала сина си, слабоватия и като че ли слабоумен Пьотр, но повече от него ненавиждала снаха си- лютеранската немска принцеса София, е мъртва. Умряла ненаситната за мъжки ласки жена, но умрял и монарха, който отменил смъртното наказание в Русия, монархът – задължително и само в мъжки род, независимо от пола-който разпоредил създаването на Московския университет и Имперската академия на изкуствата в Петербург. Нечуваемата страна, останала скрита от народа била, че Империята е временно потънала във вакуум, че започват страшни и по правило тихи битки за наследяване на короната. Генеалогически всичко било ясно-короната слиза от една глава и се качва на друга- от майката на сина, така и станало.Инфантилният Пьотр станал Петър III, но временно. Защото никой не слагал в сметките слабата принцеса София, която плачела наравно с всички, не говорела добре руски, но умеела да чака. Историята по-късно е документирала за нас фактите: немската принцеса София става руска императрица, известна с името Екатерина Велика. Точка.
Извън скоби искам да подчератя, че настоящия текст няма за цел да се занимава с прекразказване на факти от живота на Майкъл Джексън, нито с ексцентричността му, нито с булевардните новини за него. Няма да се заиграва с имагинерните понятия милиони и милиарди , или с конкретните-тиражи и дискографии. Няма да коменитра безспорния му титаничен талант, който с еднаква сила съзидавше и разрушаваше.Всичко за всички е ясно. А ако има хора,за които не е ясно кой е Майкъл Джексън, то е ясно, че това са хора, открили тайната на придвижването във времево-пространствения континиуум и така са попаднали при нас от миналото.
Този текст ще се опита да се занимае единствено с факта на смъртта на Краля, както и с един много важен въпрос, касаещ музикалната индустрия в световен мащаб.
Смъртта на Майкъл Джексън на двайсети и пети юни се случи публично- зрелищно. В реално време,половината човечество беше будно, я изконсумирахме. Останалата половина я изконсумира, пиейки първото си кафе в ранния двайсет и шести юни. Човечеството се шокира, усмири, заплака, втурна се да си купува албумите му, блокира глобалната търсачка в интернет,остана жадно вперено в компютъра или телевизора. Понякога едновременно. Изядохме смъртта му, но останахме гладни. И зачакахме чудо. Чудото. Не можеше да няма чудо. Бяхме си платили за него с всичките билети за концерти и купени албуми. Бяхме повярвали в гения на Джако, бяхме оценили таланта му, и консумирайки го,го бяхме припознали като един от нас. Него, Майкъл-не таланта му. Неслучилото се негово финално Завръщане на сцената ни огорчи и разочарова. Лиши ни от Събитие в несъбитийния ни свят. Много искахме да се завърне бляскаво, но не по-малко трепетно очаквахме провала му. За да има пак Събитие в същия наш несъбитиен свят. Не че не се случват и други неща по света. Но те са с малка буква. Те не са Краля. И сега когато Завръщането не се случи, а смъртта опита да впримчи него, Краля в еднократността си, ние я посочихме с пръст и й казахме да внимава в картинката. А картинката е следната. Майкъл Джексън беше темпорален продукт на съвременността. Развиваше се във времето и пространството. Мина успешно границата на два века, световния музикален организъм, част от Индустрията, наречен MTV посади в сърцата ни култа към него, поливаше този култ и го тореше. Това беше грешка,защото и Църквата посади култа към Иисус, и го полива и тори до днес. С едно уточнение:след физическата му смърт. А MTV дари Майкъл с безсмъртие приживе. И сега неговите поклонници заревнувахме и поискахме обезсмъртения приживе Майкъл да бъде обезсмъртен и в смъртта си.Достойно за Крал.. Парадоксално искане,почти невъзможно. Почти, защото в постмодерния свят невзъможни неща няма. Смъртта се стресна от насочения към нея световен показалец и заотстъпва... Ние й дадохме да разбере, че смъртта на Майкъл е факт, а не събитие. Няма събития в нашия свят, но има зрелища. Малко на брой са свидетелите, присъствали на полагане тялото на личността Иисус в пещерата, всички ние видяхме затворения ковчег на Майкъл, но никой не видя тялото му. Така от създаден приживе Бог, се създаде Мит. Нито един не е видял фактическото възкръсване на личността Иисус, но всички повярваха в него. Пещерата беше празна на третия ден. Обожествен мит. Никой от гледащите два милиарда и половина души телевизия у дома или на монтирани по улиците на световните столици от Сидни до Париж монитори не видя фактическото възкръсване на Майкъл, но всички повярвахме в него.Постмодерен мит. Защото поклонението се случи по два начина: като театрална игра и като на кино. Гледащите телевизия наблюдаваха зрелището хем в реално време, хем не на живо. До тях то достигаше транслилрано чрез кабели и сателити, вече случило се,тоест опосредствано, а не случващо се сега. Това е и съществената разлика между кино и театър. За да има театрално случване са нужни актьори и публика, които да си взаимодействат тук и сега. Не чрез кабели, камери и сателити. В залата в Лос Анджелис актьорите бяха световно известни, а световните актьори играят само пред пълни зали. Тази беше пълна с 20 000 зрители, дошли тук, защото са гладни за зрелища. А театърът е зрелище. Те бяха свидетели на живо на един театър-ритуал, в който актьорите в състояние на публична усамотеност, в строен ред изиграха един блестящ ритуал, създадоха го пред очите ни, пяха, плакаха ,танцуваха,демонстрираха еднаквите си черни костюми и за себе си, и за живата си публика и за онази, която гледа раждането на ритуала в реално време, но не на живо. Подправиха театъра-ритуал с пошла патетика, добавиха към него току-що измислени помппозни епитети, забравиха двете му бивши бели жени,зрителите изпаднаха в състояние на транс и възкръсването на Краля се случи. В края на отлично изиграния ритуал, присъстващите 20 000 зрители видяха абсолютно на живо възкресението му. В цитатна форма, както е прието при постмодернизма. Не видяха Майкъл, но видяха дъщеря му(хипотетичната). Плът от плътта му и кръв от неговата кръв. Тя утвърди обезсмъртяването му в смъртта с думите: татко беше най-добрият баща на света.
И човечеството си отдъхна. Всички знаем, че децата никога не лъжат, просто защото не могат. И всички по един и съши начин се умиляваме от деца, качени на сцената. Слушаме ги как и какво говорят, защо говорят обаче не ни касае. Плачем, ако те плачат,и после получили катарзис чрез детския плач, ръкопляскаме пречистени. Ръкопляскането е край на всеки театрален спектакъл,а продължителността му е адмирация или липсата й за труда на актьорската трупа. Публиката в Лос Анджелис и по света ръкопляска все още. И защо не. Никой не видя погребването, но всички видяхме/усетихме/почувствахме повторното обезсмъртяване на Майкъл Джексън. Не получихме събитие, но не сме го искали наистина.Трябваше ни зрелище, поредното май-мащабно зрелище в света ,и си го получихме.
Такива зрелища са необходими на постмодерния, цитатно-колажиран човек веднъж на десет-двайсет години. Той ги изисква и ги получава. Първа беше Мерилин Монро. След Елвис имаше пауза, после дойде принцеса Даяна, а сега Майкъл Джексън. По време на церемонията стана ясно, че Кралят запoвяда да живеете вечно. Непосветените разбраха, че Кралят е умрял, зарадваха се, че е възкръснал, а посветените разбрахме нещо друго. Че в момента няма Крал, че Империята е временно потънала във вакуум, че започват страшни и по правило тихи битки за наследяване на короната. Годината не е вече хиляда седемстотин шейсет и втора, а две хиляди и девета. Живеем в демократично общество. Майкъл беше чернокож, сбъднал съкровената си мечта да стане бял. Значи и короната му може да отиде при бял. Мъж или жена? Все едно. Аз залагам на мъж. Зашото Кралица на поп-а има. И защото с Мадонна са съвременници, тоест , не може да се осъществи акта на приемственост. Няма да е англичанин новия Крал. Абсурд. Американците като най-жадна за зрелища нация, не биха дали короната на чужденец, все пак. Мъжът, на който аз залагам , че ще получи короната като новия Крал на попа не беше в залата. Немската принцеса от осемнайсти век е била в залата и е искал да стане Императрица. Могла е и да не успее, но е успяла. Вероятния нов Крал на попа не иска да наследи короната, но ще я получи. Зашото векът не е вече осемнайсти, а двайсет и първи. И защото принцесата е имала избор, а той няма да има. Може да е гледал ритуалния театър през интернет или по телевизията, може и да не знае, а може и да се досеща,че Империята/Индустрията е в криза, във вакуум и че това не може да продължи дълго. Защото Империята/Индустрията сега е слаба, по-слаба от всякога, но тя има нужда от нов Крал и затова си отглежда таланти. Таланти еднодневки, таланти за един сеозн, но и истински Таланти. Винаги е гладна Империята/Индустрията и талантите го знаят. Тя се храни само с тях. Създава ги, дава ги на нас да ги консумираме, тези Богове на днешния ден, после ги преекспонираме, преексплоатираме, убиваме, изяждаме и изхождаме. Това е вечен кръговрат. И всеки талант знае, че е нерадзелна част от този кръговрат, че след като е бил в началото на хранителната верига и се е хранил с нея, после ще стане част от края й и всички ще се хранят с него. Особено ако е истински Талант.
Моето мнение е, че Империята/Индустрията и в този критичен момент, ще се самоспаси, защото е създала истински Талант. Дали ше създаде скандали, конспирации и заговори около него? Не че е важно, но е вероятно. Тя така действа.
Името ли чакате? Кралят заповяда да живеете вечно. Новият Крал (според мен) се казва Джъстин Тимбърлейк. Бог да му е на помощ
