НЕИЗБЕЖНАТА ЛЮБОВ

Банкерите, селяците, чешитите, 
модерните и ретроградните-
дебелите и слабите,
беззъбите и рижите...
отчаяните и сираците,
пешаците и автомобилистите
и даже неродените и мъртвите-
неизбежната Любов настигна всички.
Смаза главите им с камък
Разби им устите с паве,
Подложи им крак
и за награда
разкъса сърцата на две.
Нарисува с кръвта им нетрайни графити, 
които дъждът със охота изми.
Направи с телата изящна купчина, 
изкачи се по тях до върха,
сгъна на топка хавлиена кърпа
и я натика в беззъба уста.
Доволна остана и заподскача надолу,
където се овъргаля в калта,
косите разчорли и точно в шестнайсет
покани на чай Лудостта....
Зачака смутена,закърши ръцете
и запреглъща неравномерно с уста.
Чу си сърцето, въобще не повярва
и грубо напсува света.
Неизбежната Любов сама си се случи-
засмя се цинично, фалцетно заплака
и смачка сервиза за чая с крака.
Внимателно седна, почувства се слаба,
запали цигара и просто умря.