Много си мълчим с него през последните десет години! В същност само това правим. Мълчим си защо аз не излизам от фейсбук, а той не знае какво е това. Мълчим си на тема ще успея ли аз да удържа победа над цигарите и защо той изобщо ги започна. Мълчим си за тази наша голяма невъзможна Любов. Не говорим за това как аз исках да намери чудесно момиче, да е наблизо, за да го виждам, или как той се радваше на опитите ми да бъда с някого.Не говорим за това, как аз минах през трудните години на порастването си, само защото той беше там и ми даваше подкрепата си. Дума не си казахме за това как ми липсва всеки един ден, и как болката от липсата намалява...В началото си говорихме в сънищата ми. Сега се появява рядко.Гледа ме, усмихва ми се, махва с ръка и ...избледнява. Става прозрачен, мога да виждам през него. После изчезва.Но в един сън ми каза, че ще се срещнем непременно!Ще се познаем по очите, че времето там, където е той не тече по начина, по който тече при мен.И че всъщност няма да ме чака толкова много. След няколко часа щеше да навърши 35 години. Ако беше жив, разбира се. Понякога се оставям на мечтите си (знам,че е мелодраматично, поне малко) и обсъждаме с него вариантите на другите наши възможни животи. По-вероятни отделно, но възможни и заедно.. животи, в които пътищата ни се пресичат и се сливат в един Път и ние вървим по този път докато ни харесва. Не завинаги, защото това е досадно, но дълго време.Липсват ми всички възможни варианти на случване и разминаване. Липсва ми това да паля свещи на тортата му вместо в църквата.Остава ми вярата, че ще се срещнем в друго време, на което и да е място, и че няма да ми бъде отнет преждевременно. И че аз няма да му бъда отнет преждевременно! Честит пореден неслучил се рожден ден, Боби! Обичам те, липсваш ми.Днес плаках за това.!
Няма коментари:
Публикуване на коментар