Човекът, който повярва в мен, когато бях неуверен, който ми помогна да сбъдна най-съкровените си мечти, който вярваше в мен, дори, когато аз не вярвах в себе си, който направи своето знание мое знание, който направи своя дом мой дом, своята храна-моя храна и който не поиска никога нищо, нищичко в замяна- Човекът Любомир Александров Трифончовски преди малко почина.Като ми се обадиха чувах как лекари и техника се опитват да го върнат обратно! Сигурно е много светъл дух щом на днешния ден си е отишъл. За мен е несправедливо....Плача... ебаси Коледата....
Иска ми се да споделям за него.Вървя си във Враца от жп гарата към пл.Благоев, минавам покрай Училище "Аванград" и ми свирка някой, и ми вика: "Дани, Дани..."Поглеждам- Детелина, Дети. Вика - "Качи се да те видя"(а Дети я познавам аз от бинго залите ). Качвам се, питам тук ли живее, тя вика: "Да, при Любчо"... Аз: "Какъв Любчо, ма?: "Ей сега ще си дойде.... ". Пием кафе, пушим, отваря се врата, влиза едно куче, чувам едни бързи стъпки, много бързи,припряни, появява се един дребен, ухилен човек, чернокос и синеок, казва: "Приятно ми е, Любчо"и докато се усетя ме пита кой номер обувки нося, защото имал едни нови, които му били големи, малко и дали не било проблем, че иска да ми ги подари... после отидохме да обядваме заедно, плати обяда на всички ни, после ме покани на рождения си ден, пожела си само да му донеса цветя, много цветя... После аз страдах много от една кратка и катастрофална за мен любовна връзка, и докато един ден ме изслушваше,се сепнах, че съм изпуснал последния си влак за село. Той каза- можеш да спиш тук, аз спах в спалнята, той в хола... После каза- можеш да живееш тук.... Беше 1999 г. ВЕЧЕ ГО НЯМА...
ЛЮБОМИР АЛЕКСАНДРОВ ТРИФОНЧОВСКИ
02.11. 1958- 25.12. 2013.
Плача и се усмихвам!
Обичам те, Любчо!
Иска ми се да споделям за него.Вървя си във Враца от жп гарата към пл.Благоев, минавам покрай Училище "Аванград" и ми свирка някой, и ми вика: "Дани, Дани..."Поглеждам- Детелина, Дети. Вика - "Качи се да те видя"(а Дети я познавам аз от бинго залите ). Качвам се, питам тук ли живее, тя вика: "Да, при Любчо"... Аз: "Какъв Любчо, ма?: "Ей сега ще си дойде.... ". Пием кафе, пушим, отваря се врата, влиза едно куче, чувам едни бързи стъпки, много бързи,припряни, появява се един дребен, ухилен човек, чернокос и синеок, казва: "Приятно ми е, Любчо"и докато се усетя ме пита кой номер обувки нося, защото имал едни нови, които му били големи, малко и дали не било проблем, че иска да ми ги подари... после отидохме да обядваме заедно, плати обяда на всички ни, после ме покани на рождения си ден, пожела си само да му донеса цветя, много цветя... После аз страдах много от една кратка и катастрофална за мен любовна връзка, и докато един ден ме изслушваше,се сепнах, че съм изпуснал последния си влак за село. Той каза- можеш да спиш тук, аз спах в спалнята, той в хола... После каза- можеш да живееш тук.... Беше 1999 г. ВЕЧЕ ГО НЯМА...
ЛЮБОМИР АЛЕКСАНДРОВ ТРИФОНЧОВСКИ
02.11. 1958- 25.12. 2013.
Плача и се усмихвам!
Обичам те, Любчо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар