Translate

сряда, 21 май 2014 г.

ЛИЧНО Е (НЕ) ЧЕТЕТЕ

Разбира се, че имам негови снимки. Естествено, че имам. Хартиени. Стари. Цветни.Черно-бели. Не ги разглеждам. Няма смисъл. Снимките са полароидна, двуизмерна реалност. Нашата реалност беше друга. Жива. Ярка. Пълна с плът и кръв.Пълна с ЖИВОТ! Пълна с миризми, дрехи,книги, цигари, алкохол, скандали, сдобрявания, пълна с приятелството ни.Пълна с обичта ми. 
Нямам нужда от снимки за да си го спомня, за да си го представя. Нужно е само да затворя очи. Понякога даже не ги затварям, само ги присвивам. В тъмнина, в полумрак, срещу слънцето- и той оживява. До мен е.Гледа ме. Усмихва ми се с онази усмивка.Неговата. Говори ми. Нарича ме с имена, измислени специално за мен.На днешния двайсет и първи май се навършват единайсет години, откакто населявам нашата реалност сам. Единайсет години от смъртта му. Единайсет години без Боби и без огромно парче от сърцето ми.
Налях си малко вино, ще пия за теб. Изкушвам се да запаля и цигара, после се сещам, че май вече не пушиш...Обичам те, Боби! Липсваш ми!

Няма коментари:

Публикуване на коментар