Translate

вторник, 27 юни 2017 г.

ХРОНИКА НА ЕДНО ПРЕДИЗВЕСТЕНО УВОЛНЕНИЕ

Великолепната повест на Габриел Гарсия Маркес „Хроника на една предизвестена смърт“ започва  така: „В деня, в който щяха да го убият, Сантяго Насар станал в  5.30, за да посрещне парахода, с който пристигаше епископът.  Сънувал, че прекосява гора от  огромни смокинови дървета, над която ръми ситен дъждец, и за миг се почувствал щастлив в съня си, но се събудил с усещането, че целият е оплескан с птичи курешки. “  Припомням си това начало не само от любов към литературата, а и в контекста на вчерашното не толкова внезапно уволнение на Мирослав Боршош като директор на НДК. Не е толкова внезапно, защото в последните два месеца той беше подложен на системно мятане на кал от жълто- кафяви вестници, сайтове и сайтчета, които ни готвеха за предстоящия тъжен финал, заливайки ни с коктейл от  внушения, откровени лъжи, манипулации и прогнози за съд и прокуратура. Мисля,че самият Боршош е знаел, че сяда на ветровито място, че заема ветровит пост. С поведението си успя да капитализира силна обществена подкрепа. За около трите години, в които управляваше НДК дворецът стана истинско средище на културата. Не е нужно, но заради популярният синдром на късата родна памет, ще припомня какво успя да свърши той: създаде първият и единствен по рода си Национален център за книгата. И отсрами държавата и подчиненото й Министерство на културата, чиято грижа е въпросния център. Отсрами ги с отношението към българските писатели, с включване на преводи от техни книги на английски език в специални каталози, които да бъдат представени на големите международни панаири на книгата, с  истински професионалисти, начело на този център- като Светлозар Желев и Михаела Петрова. Създаде на дела, не на думи, първия и единствен в България денонощен книжен клуб „Перото“. „Перото“, начело с мениджърския си екип Деница Аргиропулус и Мариан Бозуков, които работят наистина денонощно, без почивен ден, за да се осъществяват всички културни инициативи, за които, повярвайте ми, има огромен глад, и то хроничен. Изреждам, без претенции за изчерпателност- годишните литературни награди, които събираха на едно място писатели и поети като Георги Господинов, Надежда Радулова, Деян Енев,  софийският фестивал на литературата, чудесно менажиран от Теодора Радева. Фестивал, който дава сцена на всички добори литературни дебюти.  С малко думи и много дела Мирослав Боршош създаде не един, не два, а три работещи театъра на  територията на Двореца. Три театъра – Нов театър, театърът за танцови и алтернативни представления ДНК, и последен в списъка, но  безкрайно важен- театър Азарян. Театър, вкойто си дадоха среща талантите на  художника Никола Тороманов, режисьорите Явор Гърдев, Веселка Кунчева, Лилия Абаджиева, Стилиян Петров,  драсматурга Яна Борисова, както и актьорите Снежина Петрова, Захари Бахаров, Деян Донков, Иван Бърнев, Светлана Янчева, Владимир Пенев. В театър „Азарян“ се играят Чехов, Бекет, Шекспир, Дюра. През неговото ръководство кино „Люмиер“ си върна облика на любимо филмотечно кино на столичани и гости на София, чалгата беше безапелативно и завинаги уволена от залите на НДК, на нейно място се настаниха добрият вкус, сесиите за подкрепа на късометражно, документално и игрално кино, както и още едно отвоювано от пошлия вкус пространство – Клуб 42. Няма да споменавам културните събития, които той наследи, и към които се отнесе с необходимото уважение, и не попречи на съществуването им, а ги подкрепяше. Винаги лично, винаги с присъствието си – София Филм фест, Панаир на книгата – зимно и пролетно издание, Киномания, и още, и още. Потребителите на всички видове изкуства бяхме добре дошли в НДК по всяко време на денонощието, и много често, почти винаги Боршош беше там. Мисля, че няма да е пресилено, ако напиша, че за трите години негово управление скоро ще се говори като за „ерата Боршош“. Не съм наясно с мотивите  й, няма да влизам в конспиративни теории, но мисля, че госпожа министърката Павлова бърка с уволнението му. Ще ми се поребителите на изкуство да можем да блокираме Парламента, да напишем петиция, да го подкрепим. Ще ми се, но не вярвам. Лято е, жега е, всяко чудо е само за три дни. Именно затова написах този текст. Не да казвам кой е крив, кой – прав, не да размахвам показалец, а защото това мога лично аз да направя – да изрязя позиция. И последно –  само веднъж съм виждал г-н. Боршош, не ми е приятел, не ми дължи нищо, не му дължа нищо, не съм таен или явен пиар... това уточнение не е за читателите, а за троловете и хейтърите.  Весело лято, госпожи и господа, весело и културно.

 

 


 

Няма коментари:

Публикуване на коментар