ТОВА Е

Жега. Излязох да ям сладолед в Confetti Gelateria на Графа. След това отидох да запаля свещ в "Свети Седмочисленици" сестра ми е Мария, има имен ден.Вървя през градинката, бързам, потя се, и чувам много, много слаб гласец, като изписукване на пиле."Моля, помогнете ми", помислих, че ми се е счуло и пак "Моля, помогнете ми". А наоколо ми няма никого.Спирам, оглеждам се, много, много, много прегърбена и много,много възрастна жена, с бастун, голяма пазарска торба, от шарените, с посивяла коса, оредяла, вързана на опашчица ми казва,говорейки ми в уважителна форма:"Моля, помогнете ми да стигна до църквата, вървях много, изгубих се, уморих се". Хващам я за ръка- изкривена от артрит, тънки, птичи кости, кожа като пергамент, топла длан.Вървим бавно.Тя не спира да ми благодари.Беше облякла нова риза, цветна, изпран и изгладен черен панталон, имаше и красиво вързан шал на врата си.Има само двайсет метра до църквата, изминахме ги за повече от пет минути. Молеше ме за почивка и се извиняваше.Аз не спирах да повтарям;"Не ми благодарете, няма за какво". Не забелязвах други хора, нямаше никого другиго на света.бяхме само аз и тази  дама. Не се заговорихме, не я питах нищо,нито тя мене...Отказа аз да й купя свещ,каза, че си е отделила стотинки, намери в чантата малко кафяво пoртмоне,подаде го на жената на касата и каза "Вземете си пари". Поиска да поседне, настаних я, запалих свещ. И се помолих не само за здравето на сестра ми, помолих се и за тази непозната,свита на две жена,помолих се и за себе си. Поисках си нещо. Ако доживея до нейните години и остана съвсем, съвсем сам, и ако пожелая да си поговоря в Бога или с Майка Му в църквата, да има и мен кой да ме придружи. На излизане минах покрай нея, още седеше на стола, държеше двете свещи в ръка.Видя ме, или ме усети, не зная, но каза: "Искам още веднъж сърдечно да Ви благодаря"....Това е.

ХЛЯБ

Тялото ми е хлебно.
И те обича с хлебна обич.
И иска да те засити.
Ръцете ти го раздробяват на парчета.
С трохите изписваш по земята Обичам те.
Тялото ми сияе покорено
После се отегчаваш.
С крак разритваш написаното.
Не си гладен. Тръгваш си.
След теб идват гълъби......

ТОЧНО СЕГА

Точно сега:
Той лежи върху леглото ми.
Прави се, че спи.
Така отлага неизбежното.
Аз слушам соул музика.
(днес не понясям фаду)
Отварям бутилка вино.
Наливам си.
Запалвам цигара. 
Вдишвам.
Дробовете са отвикнали.
Кашлям.
В очите ми избиват сълзи.
Точно сега:
Леглото се оказва празно.
И цигарата е незапалена.
Точно сега.....