МАКОНДО

Понякога му казвам разни неща, макар да знам, че е ловец и е нащрек.

Поемам риска. Аз ловувам ловци. И сега  лицето ми се оказва на милиметър от неговото, и по-скоро с устни, отколкото с глас му казвам,че следващия път,когато ни дели един дъх разстояние, няма да правя нищо друго, освен да го целувам.

и лицето му смекчава за секунда остротата си, и от устата му  спокойно пада думата добре.

Не ми пука, че е животно и ангел и момче и мъж едновременно. Отдавна не се занимавам с клишета и с препинателни знаци.

Искам да разпоря корема му, да изтръгна червата му, да вляза в него и да се зашия. Да отворя черепа му, да съм мозъка му и да знам винаги какво мисли. После да ми доскучае и да мога пак да избягам от представата си за нещо този път специално.Красотата му е като ритник от кон в корема ми,

Миризмата му е като бял бастун за слепеца. Обожавам парфюма му. Води ме към него. Или така си въобразявам. С него е лесно . С лекота спирам да лъжа. Даже не се измислям.  С него е  дяволски трудно обаче. Сглобявам мислено  личната си представа за Макондо.  Оказва се вулканично горещо място. Трудно дишам. Държа  въображаема цигара, която няма как да запаля, отпивам фантомна водка с горещ лед и го гледам. Представям си, че е разказ, който пиша в момента на лаптопа си, и как без да искам забравям да го сейвна при затваряне на файла, как го изгубвам безвъзвратно. Чакам мисълта да подейства. Няма действие, имам пищене в ушите. Знам ,че го е страх. Искам да му говоря. Понякога с всички думи на света. Понякога само да му ръмжа. И го правя. Разбира ме. Представям си, че го чувам как диша. Дишането му е музика. Не за ушите, а за пулса ми. Паузите между вдишванията са парчета вакуум в слънчевия ми сплит. Вледенявам се. Спомням си как косата му беше потна от напрежение. Попипвам дясната си ръка. Суха е. Помирисвам я. Мириша на себе си. Появява се друга мисъл- за нелепите върхове на неразбиране, които сме имали. Оставям я да си отиде. Гледам го. Мисля си за деликатността  на рано сутрин след безсънна нощ. Нищо умно не измислям. Разглобявам макета  на Макондо. Спирам да си представям. Започвам да действам.