Translate

понеделник, 28 януари 2013 г.

"ГРОБНИЦА ЗА СЪНИЩА"


Той никак не умеел да живее, но за сметка на това сънувал живота си. И не само своя, а и живота на всички хора, живели някога на земята. Не го бил искал, но и не  бягал от това. Така се случило.  В главата му  имало сънища на жени и мъже, на малки деца и старци, сънища на крале и проститутки, на войници и диктатори. Само че историята, която почвам да ви разказвам започнала толкова отдавна, че думата диктатор не била измислена още и нямало откъде бъде узната. Изсънувал бил толкова много сънища, толкова много, толкова,че вероятността да се смахне била голяма, но той бил просто обикновен човек в необикновена страна, в която нямало Коледа, а ако и се приисквало,идвала през август, а самият Август бил седемнайсет годишен млад мъж, който с хитрост станал римски император и светец.
Вече бил умирал няколко пъти и за това  не се страхувал от смъртта.  Говорело се,че смъртта е млада, и  разбира се, красива графиня, която живеела в тайнствен замък някъде си, и всички останали глупави и неверни неща, които идват на устите на хората щом се заговори за смърт- била начало на нещо ново, била край на всичко старо.. Хилядолетни глупости! Истината била съвсем друга – смъртта били три хлапета- две момчета и момиче, които преди толкова много години, че вече не се занимавали с броя им, избягали от родителите си, ей така, от скука, и за това ще ви разкажа по сетне, ако съм в настроение,  и на една поляна намерили цвете. Толкова красиво и не-алено, че се скарали кой да го откъсне-всеки го искал за себе си. Тогава едното момче,светло жълто момче, предложило всеки да вземе парче от цветето за себе си. Така и сторили. Откъснали цветето, разделили стръка на три части и всеки погълнал своята си част. Цветето, едно такова –лишено от хитрост цвете, се казвало безсмъртниче и било част от един немного успешен проект на един немного успешен творец.  Толкоз за твореца и проекта му. Оттогава децата живеели в  най-далечния замък в света. За замъка ще трябва да се разказва, нека само си поема дъх. Никой никога не бил стигал до там, но ако все пак някой стигнел щял да  разбере, че това е замъкът на Смъртта, не защото замъкът имал ограда и порта –всички замъци имат огради и порти, а защото на портата с букви от ковано желязо пишело: вход за хора забранен.
Децата си живеели  в замъка, играели с години една и съща скучна игра на карти, и само когато поисквали да я играят по двойки, едно от тях отивало да намери някой, с когото да поиграят заедно. И когато първия път намерили човекът, който сънувал всички сънища на света, и когато надникнали в главата му – лесна работа за деца-смърти- те толкова много се натъжили от гледките на коридори със замръзнали сънища в главата му, всякакви и безлични и кошмарни, че решили да го освободят от най-неинтересните. Приспали го – взели от главата му сънища за религии- и той останал сам за себе си Бог, с ледените си пръсти отчегъртали всички сънища за войни и той се превърнал в миролюбив войник, премахнали натрапчив сън за някой си Одисей и една унила чакаща го жена – и той  знаел,че е  пътешественик  но не помнел, че някой някъде го чака.И  с голямо удоволствие  изяли един негов личен сън- не го разбирали много, но се повтарял често и им изглеждал скучен. В съня му имало две жени- едната била радост за сърцето му, другата-радост за душата му,самия той бил в съня си, сам себе си сънувал, полугол и с наръч оръжия в ръка, и един остров насред спокоен океан имало в съня му. Взели му този сън и го превърнали в опитомен човек. Без жени до себе си, без възможност за лов и без място за ловуване.  И без тези сънища ,и за да не се чувства той самотен без тях,децата-смърти  построили гробница, която така и кръстили: Гробница за сънища.

Няма коментари:

Публикуване на коментар